...
Познавам живота със толкова много очи,
очи като плитка вода, очи като сивото в тръгнали облаци,
очи от които вали ли, вали ли, вали,
и просто такива от които е топло сърцето ми още.
Познавам живота като всяка живяна за други съдба,
онази която усещаш да дреме във тебе отдоло,
и другите станали в миг, а превърнати в собствена вечност,
и тези дето доказваш с години, а не можеш да помниш.
Познавам лица със които залепям прозорците нощем,
а всъщност да няма и образ на някакво само мое лице,
онова което да се огледа във блясъка прекъснат от времето,
на две очи, които да те срещат със истинско доверие.
Познавам слънца, дето помнят по пътя си сянка от залези,
сенки на хора забравили що е човечност и какво да прощаваш,
познавам и себе си, извън всичко в което виждам отвътре,
когато говоря, а всъщност мълча и всъщност говоря.