автор: pavl64

За кой ли път повтарям монолозите
сама на себе си...
Залезът на перваза заседна,
почервенял от обида и гняв.
Мисълта ми изгуби се в ъглите,
оплете се в паяжината на ревността.
В очите ми зелени-
врабчета свили гнезда.
Затананиках си мелодия
от забравен рефрен,
засипващ ме с обещания-
оттук, та чак до хоризонта...
Крачка по крачка броя
квадратурата на мисълта.
За кой ли път!...