автор: vesselin

Самодива с красиво лице
почна танц във душата ми рана
и ми каза: ”Ще страдаш добре,
а в замяна ще съм ти награда!”

Аз уплашен погледнах назад
със надежда за стъпки във мрака,
но уви! спеше целият свят,
за да спре туй, което ме чака.

Тя ме гушна, а аз замълчах,
вцепенен, нямах сили да викам
и смирено до нея заспах,
без дори как се казва да питам.

После дълго сънувах живот,
мразих себе си в своите мисли
и деня си под синия свод,
вярващ само в очите й бистри.

Самодива с красиво лице
някой ден ще се върне за мене
със ключето към мойто сърце
и усмивка за хубаво време.