Докосвахме се във една вселена
създала нощ във пазва на звезда
Очите ти потъваха до корен в мене
и беше бряг, откъснат бряг - света.
Убийствено неукротима лудост
бушуваше и в мен и в теб
и в пламналите мрежи на страстта
улавяхме с теб миговете - чудо.
Преливаше в стихия нежността
в разлистените ни души.
Телата ни разгаряха жарта
във океан от нощна жажда.
Един очакван взрив на синева!
И аз умирах...или пък се раждах!