Живота е безкраен низ от срещи.
Отиваш си и после пак се връщаш.
Докосвоме се нежни и горещи
и безнадеждно тихо ме прегръщаш.
Изгарям като въглен от огнище
и после с теб сме пагубно студени,
но пазим сивото си пепелище
мечтите между въглени спасени.
Аз утре пак полека ще си тръгна,
за да те среща вечерта бездомен
и да те имам без да те прегърна,
приличащ ми на призрак или спомен.
Или пък грабнали житейски шпаги
ще срещнем писака в душите бясно
ше изгорим и дрехи и прегради,
за да докажем колко сме наясно,
че утре вихрени и изморени
отново заедно ще се завърнем
в дома си, за да срещнем примирени
надеждата, която да прегърнем
и да се срещним нежни и горещи
съблекли нуждата да се преструват,
докато двете ни най-важни срещи
спрят в детската си стая и сънуват.