Слиза от небето,
бялата си брада влачи –
измислица е някаква,
до вчера дори не подсказа
за чудото, което се очаква.
А е чудо и се мръщи,
влиза на иглички
и в очите се намества
щом погледнеш го в очите.
Не се мръщИ,
после как се расне
ще покаже,
хвърля топки –
с радостта играе.
Знае се,
щом сипва, пръска, ръси и замита –
старец и дете омесват сняг
за прощъпулна пита.