"Напиши ми живот, след който ми се умира"
Елица Мавродинова
Напиши ми живот с много ръбове,запетаи и многоточия.
Напиши ми живот като струна.
Напиши ми всичките твои съзвездия и млечния път
и вселените.
Искам неспокойствие,искам напрежение.
Дай ми кораб и буря.
В най истинския си сън да те позная.
Напиши ми живот.
С цялата азбука.
Искам всичките коледни детски усмивки.
Не търся бряг.
Не искам котва.
Солени са моретата по мръкнало
И няма изгрев за да им прелее сладост
и няма златна рибка да ги посъветва.
Напиши ми....
Писмо в бутилка,коледна картичка,
със поздрав банален и скучен или
нещо такова,подобно
или просто нарамвай торбата с фокуси и
лъжи
и тръгвай за някъде,
където ще бъдат щастливи,че изобщо те има.
Хайде напълни сам от чашите
с онуй горчиво и сладостно.
Някой му викат живот,
Други от жажда умират.
Сама съм си в тежест.
пия на глътки и приливи,
а ти подминаваш моята есен,
и зима,
и пролет,
и лято.
Аз просто съм пейзажна картин,
част от интериора.
Живее ми се като струна...
като дъх,като миг
в който сърцето ти агонизира
Напиши ми живот,след който ми се умира