Аз стоя мълчаливо до теб,
а сърцето ми крещи.
Искам да те гушна...
Чувствата ми са чисти и като дете ги закрилям,
което не искам да пораства.
Искам да ти споделя, искам да ти изтанцувам,това което е във мен.
Но разума крещи „Недей”!
Страхувам се да не загубя повече, от колкото ще спечеля.
Ще пазя усещането ми за теб в мен,
ще го милвам нежно с мисли.
Ще го оставя да ме завладява, когато си далеч ,
за да не личи колко си ми важен ти.
Ще се крия за маската на равнодушие
и тайно ще те гледам.
Ще се наслаждавам на времето прекарано с теб
и в себе си крещящо ще празнувам всяко твое докосване.
Няма никой да узнае,че на душата ми ти си моя поет,
че когато танцувам,ти си музиката, която движи тялото ми.
Пътища,сънища,мисли и чувства ...
Ще сложа бариера,за да съм достатъчно близо и далеч от теб.