В този объркан наш свят,
в който жените отправят
предложения, а
мъжете зад ветрила от
палмови листа
кърпят мрежите
на мъжките си копнения
сметана с ягоди
по устните на мига
мами целувка
от скитника вятър,
заплел в косите си
онази тиха тъга
на далечни светове
и пространства...
Търся приятел
който да носи
дагма на моя вина,
върху лявото предсърдие.
Като куче на прага
(събирам се в очите му)
чака ме
хулиганската ми съдба...
(В непривична роля
отново си, драга.)
Едно зрънце щастие
от гроздовете на нощта
протича по пръстите ми -
сок лепкав и сладък...
Всъщност, исках
да кажа
тоооолкова много неща,
но ти си ги знаеш,
а и думите ми бягат.