автор: miglena

Скучна ми е
струната на Буда.

Дааа, признавам,
свири с вярна изисканост,
прилежно опъната
като в кок на японка...
Но късам я със зъбите
на вихреноструйни молитви
за да те достигна върховно неусреднено
и без дрънчаща фалшивост
в лодката насред реката,
на шеметни палци
по водата преминала...
Това ме научи Исус
и как да обичам
състрадателно
ближните си...
Но болката
още се храни
от твоята и моята плът
разнищва невроните,
сграбчила вярата и чистите помисли
в орлов захват
и ни ръфа с кървава хищност
на разгонен чакал.
Знам
средния път
и как да балансирам
мрака - с устрема към светлината
самотата - с допира до същността ти
страха - с по-висши ценности и
раздялата - с ново начало
но дипля
търпеливи драперии
за да издържа на
небалансираната загуба на
билионите секунди време в търсене
на истината
и уж учене от опит и от грешки...
само и само в края
на уравението
да се получи:
цялото страдание
си заслужава и
е = на ВСЕКИ БОЖЕСТВЕН МИГ от ТЕБЕ
...прелестно изживян
между
разжарените среднощни безсъния
и
въртопите на водопадите слова...

ДОКАТО СТРУНИТЕ СКУЧАЕХА

Р.S. Ако писаното ти напомня
по форма
на трънен венец,
не е случайно...
(((:+:)))

P.P.S. Да ТЕ ЛЮБЯ , това е
моето спасение ((("""..""")))

*************************
Притчата: Буда достигнал до просветлението
за "Средния Път" като избавление от страданието
когато чул свирещия в преминаваща лодка да казва:
"Ако опънеш прекалено много струната, ще се скъса,
ако не е достатъчно стегната, ще дрънчи"...

********************************
СТРУНИ
********************************