автор: agaq

понякога напускам имената си,
пролазвам по свивките на ъглите
и се разливам по нощните улици
като дъжда, с който ще оплискаш самотното момиче,
минавайки бясно край него с колата си,
защото съм ти казала нещо накриво,
навити на руло думи,
които не искаш да захаросаш,
а е толкова лесно
лесно
.е лесно,
.........но
ако все пак годината си отиде без теб
кой ще похапва всички онези малки шоколадчета
с нацупени муцунки