автор: sav11

Не ме видя,
           промъкнах се тихо,
а в стаята
           кипеше страст.
До прозореца
           стоеше плахо
мене чакаше
           в късния час.
Кратък полъх
           от морето гладко
твоите буйни
           коси разпиля,
а в мене пламна
           сърцето-
стройно тяло
           на лунна зора.
Приближих се
           леко на пръсти
и погалих
           нежно плътта.
Ти усмихна се
          в мене се сгуши
жадно впи се
           в моята уста.
И флуидите
           в нас закипяха.
в този миг
           изчезна света.
Към вълшебни звезди
           отлетяха
Нашите слети
           в едно сърца.