автор: angar

Написах един смел и волен стих!

Дори и аз такива рядко пиша.

Мощта на океана в него диша!
С планинските вериги се родее,
дъгата пъстроцветна в него грее …!

И пълен с правда – с никаква лъжа!

Но виж беда – къде да го държа?

Такъв не може да се върже в подвързия!

И от брега на океана, от скалите,
замахнах и го метнах връз вълните!

На синяга им гръд да се белее,
да се издига с тях, да се люлее,
а после белоснежен албатрос
със клюн да го поеме от водата,
и в облачната вис, във небесата,
понесен от въздушните течения,
безкрайно да кръжи покрай земята!

И, както си стоях,
да му се полюбувам
една подводница пред мен изплува.

На корпуса ѝ се яви човече, и рече:

- Аз съм Немо, капитана!
Ангаре, престани да пишеш вече!
Ти сайтовете вече замърси,
сега ще замърсиш и океана!

Аз с Немо този път се съгласих.

И ти бъди съгласен с нас, поете:
каквито искаш стихове си съчинявай,
но океаните не замърсявай!