_ _ _
Пролетно слънце.
Протяга се сънено,
с усмивка, листо.
_ _ _
От сън се буди
със зелена усмивка
младо листенце.
_ _ _
Към висините
с румено нетърпение
полита листо.
_ _ _
Тихо пошепва,
от вятър понесено,
пътува листо.
_ _ _
Сухи, клоните
с болка пръсти протягат
към бледи лъчи.