автор: oziris

Чии са тез гори, аз знам.
Но къщата му е в града.
Поспра ли тук, не ще съзре
как гледам бялата гора.

Когато конят разбере
къде го карам да поспре
ще се учуди много той
край леденото езерце.

Със звънеца звънка свой
питайки дали е мой
гафът тук да бъдем двама.
Единственият звук е тоз

На снежинки и на вятър.
Горите са тъй прекрасни,
но дал съм обещания
които трябва аз да спазя.


Stopping by woods on a snowy evening

Whose woods these are I think I know.
His house is in the village, though;
He will not see me stopping here
To watch his woods fill up with snow.

My little horse must think it queer
To stop without a farmhouse near
Between the woods and frozen lake
The darkest evening of the year.

He gives his harness bells a shake
To ask if there is some mistake.
The only other sound`s the sweep
Of easy wind and downy flake.

The woods are lovely, dark and deep,
But I have promises to keep,
And miles to go before I sleep,
And miles to go before I sleep.

1923