автор: ivliter

УТРИНЕН КОНЦЕРТ

В октомврийската утрин, сякаш не мъгла се носи, а бяла музика – лирична музика от ранната предкласика. От нея някак плавно изплуват строгите силуети на върховете. Неясните им контури изписват фантастични пейзажи с развихреното ми въображение.
А в ниското, в сивобялата субстанция на утринната мъгла, тайнствено се появяват малки островчета от земната повърхност – опорни точки за погледа ми. А най-отпред бледо прозират покривите на къщите, като шапките на свирещи музиканти. Изправен на най-високата точка на върха, аз слушам тази утринна симфония и наблюдавам превъплъщенията на природата. Размахал ръце, изпаднал в транс, не съм ли аз ентусиазираният диригент на този толкова лиричен утринен концерт?


НОЩ

Аз виждам тук как месецът лицето си измива в разпенения бързей на реката. А ябълката на брега ми дава сладкия си залък. Тревата също е добра – постелята си мека ми предлага. По пясъка на речното корито, следи от детски пъргави крака се гонят, преследват неизвестен хоризонт. Нощта любовна, тиха, ме прегръща и раменете ми завива с блещукането на звездите. Над мене сънените гласове на славеите се вплитат в клоните, задаващи въпроси към вечността за пътя към безкрая. От хълмовете зад реката доехтява гласът на сова. Потънал в тези нощни звуци долавям думите на някаква поезия първична, която мога да откупя от нощта вместо с жълтица, с вълшебна рибя люспа, с ухание на люляк, с шепот на листа или пък с мидена черупка. Това е тя, нощта на пресътворените вълшебства.