автор: strega

всяка зима пристигаш по Коледа
върху спомена сгушен в съня ми
Мария
слънчев лъч съска в сивите щори
търси стъпките ти върху перваза
пак говориш с цветята
и се стича смехът ти
по тапетите
по килима
сенки в процепа под вратата
се промушват
вместо подарък
а очите ми като паяци
хлътват в белите ти обувки
пак нарязваш луната
размазана върху палачинките
и ухае на хрупкави утрини
на muschio bianko
и на мъртви надежди
Мария