автор: paisa

Ис.1:13 Не принасяйте вече суетни дарове: каденето е отвратително за Мене; новомесечия, съботи и празнични събрания не мога да търпя: беззаконие - и празнуване!

Ос.6:6 "Защото Аз искам милост, а не жертва, и Богопознание повече, нежели всесъжения."

"Свестните у нас считат за луди..." Хр.Ботев

Познаваме се от 30 години. Единственият човек от ротата, когото казармата така и не успя да оглупи и пречупи. Уволни се същия добродушко, какъвто беше когато влезе. Въпреки необяснимата всекидневна тъпотия.
Бивш спортист, снажен, мускулест, спокоен и усмихнат, докато... баща му и майка му не се споминаха твърде рано. И сякаш ударът беше малък, та се разболя и от незнайна болест, която го стопи за година време и остана кожа и кости. Обиколи сума ти доктори, но настойчивостта му доведе само до това, че го обявиха за смахнат и го инвалидизираха.
Равнодушието му лепна етикет „жертва на прехода” и го изрита на бунището. Без задължителните за такива случаи крокодилски сълзи и окуражителни потупвания. И без обяснения как така психясването може да причинява кървави храчки.
И както навремето не се промени въпреки тъпотията, сега оцеляваше въпреки злобата.
С инвалидната си пенсия и с някои техники и тайни, които само малцина избрани като него знаеха. Беше открил, че една нощна уборка на изпадалите плодове на пазара, може да му осигури 3-4 килограма витамини, а също и колко вкусни са изпадалите от морковите нежни връхчета в магазините „Билла”. И как промоциите на колбаси могат да се превърнат в празник, когато са придружени с дегустация...
Празник, почти като тазгодишното предколедно мероприятие на Съюза на инвалидите.
Ходеше редовно на сбирките им. Оттам познаваше и онази жена, на която изпращаше вече няколко пъти по стотина лева, заради двете и деца, които трябва да изучи.
Организацията както винаги беше на ниво. Прочувствени речи, торбичка с подаръчета за всеки, пожелания за здраве. Постарали се бяха хората. Но когато дойде ред на шведската маса и всички се юрнаха към нея, разбра, че пак както винаги, хората в количките нямат шанс. Втурна се и той, взе колкото можа, раздаде го на „шофьорите”, втори път се пребори за онези, на които не беше дал и когато отиде за трети път, вече нямаше нищо. Едвам събра от изпадалото и стъпканото нещичко за себе си, а като се върна да си вземе торбичката с подаръците, установи, че е изчезнала. Стисна устни и си тръгна.
...
Една истинска малка искрица от Коледната звезда бавно прекосяваше улицата.
И в претъпкания с влъхви град, не се намери ни един да я последва.