Как бавно времето се влачи,
как тромаво върви по своя път,
когато зная, че до новата ни среща
незнаен брой минути ни делят.
И всеки час е бездна от страдание,
минутите-мъчителки не искат да вървят,
стрелките на часовника ме вкарват в отчаяние
безжалостно на ъгъла когато спрат.
Ако по ударите на сърцето ми брояха се секундите,
отдавна вече месец щеше да е минал
и новата ни среща щеше да е другаде,
минутите агония забравени завинаги.