автор: veniamin

На В. С.


Някой ден
ще надникна. През процепа (онзи на „бъдещето”)
ще видя: простираш крилата си
на тънкия хоризонт
с щипките за пране (които са бели, естествено).

Ще си кръстосала крака
върху небесната пералня – понеже
съвършенството
ми кръстосва очите (или защото изпитвам
божествена потребност
да създавам
прозрачни картини).

Някой ден ще надникна – преди разваленото време,
преди безтегловния облак
стоварен върху
погледа ми.