автор: rajsun

В метрото бива. Вън студено, сиво.
До стъпалата музикантин виснал.
Свири, ама толкова фалшиво,
че фалшиво почвам да си мисля:

пазарна икономиката, ясно,
даже и във вестника го пише:
всеки трябва да си търси място.
Тоз преварил, взел е мойта ниша.

Покрай него хората се нижат.
Мяхчето издиша ли, въздиша?
От свирнята нищо не излиза.
К‘ва свирня на четири клавиша?

Отминавам. Тук ли да стоиш?
Но си мисля като шопа: он,
и живото е окордион.
Дека мека на един клавиш.