Брегът със пясъкът си златен,
на морето ни загадъчно красиво,
отдавна е претрупано бетонен.
Преминали през векове дървета,
изчезват, в дни и нощи тайни.
И изникват в планините ни красиви,
палати богаташки, замъци и вили.
Ония същите момчета-
дето застроиха си морето,
сега превземат здраво планините,
в Банско, Боровец и Беклемето.
Лятото с красавиците знойни,
денят им пак приказно се люшка,
по кушетките на яхтите огромни.
Зимата, след ските следва сауна,
а после питието грейва малцово,
във чашите им, край камините модерни.
Но се ядосват, и кризата проклинат,
че е толкова световна и голяма.
Контрабандата прекрасна изтънява,
и финансовите им реки стеснява.
А аз просто искам със ръката си гореща,
във косите ти, снежинките да мога да стопя.
Пролетта да видя снежните потоци,
как вливат се във Янтра- моята река.
Юлското си утро да посрещна,
на същите скали, при юлското море.
А след това да видя танцът на листата,
симфонията есенна, да чуя пак в гората.