автор: Aleko

Написано в сътрудничество -
magiq02 и Aleko


Затвори очите си красиви
и дните вече няма да са сиви -
защото с пролет те дарявам
и с всичко, що аз притежавам -
усмивка лъчезарна за лицето
и устрема за полет към небето
Да светне пламъче игриво -
нали в очите с огън е красиво?
Страстни устни, ласка... и нататък,
знай, животът ни е кратък!
Пролет, полет, синева,
с туй дарявам те сега!

С обич слънцето върха целуна
и се уплаши...
Той засия в синева...
В цветя разцъфтя...
А още е далече пролетта.

Но пролетта я нося аз!
По теб отново съм в захлас -
дали съм слънцето,
а ти върха,
обсипан с пролетни цветя,
или за мене слънцето си ти,
милващо ме с своите лъчи,
а аз сияещ в синева
за тебе как ще съм върха?
Ти вярвай, днес, дори сега,
китна пролет е дошла!

Усещам я...
тя нежно гали раменете,
с дъха си подкосява ми нозете...
И мами с нацъфтели теменуги,
по пътища които май са ...
луди.

Луди пътища...за нас,
един във друг сме погледите взрели -
за нас са теменуги нацъфтели
и птици пеят с нежни трели.
В небето облаците бели
са меки пухкави постели
застлани с обич днес за нас -
един до друг - приспали този час.

Ех, тази пролет...всеки я обича...
По пътищата бели, обич тича...
Да бъде пролет...,
да разцъфтят цветя
а птици да надбягат вятъра.
Да бъде пролет,
да сме един до друг
да не усеща никой ...студ.