автор: Zvon

Усетихте ли как и тази година неусетно се изниза? Като каруцата, която сега преминава пред дома ми. Натоварена е с овехтели ненужности. Студено е. От устата на коня - облаци пара. Каруцарят - със стар милиционерски шинел. Очичките му крадливо се оглеждат - като на консултант по европейски проекти. Сигурен съм, че в свободното си време побийва и псува на сръбски коня си.
Срещал съм много коне, но не зная по-великолепен от Калистрат. Ахатинец, потомък на Кумир - коня на маршал Жуков. Бережков ми е разказвал, че в ранната утрин преди парада на победата Жуков и Кумир изпили заедно ведро шампанско.

Калистрат пристигнал на централната софийска гара в една юнска нощ със специален вагон и прислуга от четирима гледачи. Посрещнал го лично генерал Владимир Стойчев. Някъде около ЦУМ Калистрат позворил да бъде обязден от генерала. Минали в тръст покрай мавзолея за почуда на гвардейците. Калистрат допусна на бъде обяздван само от трима - ген. Стойчев, треньора Фратев и Петко Бочаров. При мен се спираше само за забавление - или да му дам бучка захар или пък да му прочета новия брой на Times. През 60-те години четенето на Тimes великолепно се допълваше от чаша Хенеси. От това удоволствие днес ми е останала само едната половина. Наздраве!

Помня как в онези години светът се бе забързал, но защо - не помня. "Живей бързо, умри млад и бъди добре изглеждащ труп" бе произнесъл от екрана Джо Дерек. Шест години по-късно, емблемата на тази на фраза, Джеймс Дийн, загина. Катастрофира със своето Порше 500 Spyder. Тогава в България нямаше Поршета. По пътищата преобладаваха Мосвичите, но и с тях не малко хора изпълниха завета на Дерек. В онези години и аз имах Москвич. Не карах бързо - работех в БТА и нямаше нито за къде, нито защо да бързам. По това време Томски замина за ГФР. Трябваше да снима филм за концерна Круп. Зад тази явна задача се криеше и тайна заръка. Нужно бе да скицира инсталацията на вила Хюгел, предназначена да доставя в кабинета на Фридрих Круп ободряващия мирис на конюшна. Круп се вдъхновял най-много от две неща - италиански момчета и дъха на пресни конски фъшкии. Някои от партийните ръководители бе сметнал, че за България няма да е зле ако към априлския повей се добави и аромата на конски тор. Томски се справи блестяшо и с двете задачи. Филмът му не слезе три месеца от екрана, а и доста къщи на тогавашния хайлайф се изпълниха с аромата на свежа конска тор. Бе се сетил и за мен. Зарадва ме с прекрасен албум - специално издание на НАСА със снимки от мисията на Аполо 11. Снимки без фотошоп. Страница 35 - близък план на отпечатък от първата човешка стъпка в лунната прах. Вижали сте я, нали? Но онази не бе обработена като сегашните. Под лупата ясно личаха неумело заличени следи от надписа Държавен каучуков завод "Яко Доросиев". Показах снимката на Томски, а той бързо успя да разбере загадката. През 1967 година заводът бе изпълнил поръчка на фирма от САШ - голяма партида уякчени каучукови подметки. Ясно стана за какво са им били. Дълги години САЩ така и не разгадаха цървулената технология останала още от Бакиш. Така че, първият белег оставен върху Луната е български - Това е един 45-и номер Яко Доросиев, но една голяма стъпка за човечеството.

А пред коня на Троцки предпочитам дебюта на четирите коня.

Весела Коледа, за много години!