Когато заспиваш
затваряш уморени клепачи
в мекото на тъмнината,
и в уханието на съня
се спускаш по ръба на мечтите,
безпощадни ездачи
на страсти грешни,
и по гребена на вълната-съдба.
Размахваш криле,
политаш към своята истина
там,
на другия бряг,
далеко,
далеко в друга мечта,
през реката разделяща
световете от тебе измислени-
приказка стара,
толкова стара...
колкото хидяда лета!