Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: DarkLady
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14041

Онлайн са:
Анонимни: 680
ХуЛитери: 12
Всичко: 692

Онлайн сега:
:: rajsun
:: Marta
:: mitkoeapostolov
:: Patrizzia
:: YOTOVAVA
:: Albatros
:: pastirka
:: Georgina
:: Adenium
:: mig
:: LeoBedrosian
:: abonat

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Февруари 2023 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаОнази част от Вселената
раздел: Фантастика
автор: sav11

ЕСКАСИТИТЕ
ОНАЗИ ЧАСТ ОТ ВСЕЛЕНАТА

ЕСКАСИТИТЕ

Астронавтите Пок и Кер бяха единствените оцелели след сблъсъка на звездолета им с метеоритен дъжд.
Намерихме ги в спасителната им капсула която се рееше свободно в пространството и бе останала като по чудо незасегната от метеоритите. Всъщност ние знаехме, че това не е чудо, а просто желанието на Вселената или по-точно казано на нейния Създател.
Когато установихме, че в капсулата има живи организми, ние я прихванахме и я притеглихме към най-близката планета с подходящи климатични условия за живот на тези същества.
Ние Ескаситите, сме може би най-върховните творения в космоса! Доказателство сме за схващането: “Най в Най”-или с други думи, най-големия интелект и способности, се съдържат в най-малката възможно съществуваща енергийна частица. За повечето от съществата с интелект, които ни познават, сме нещо изключително и те ни наричат-Блажените.
Аз обаче не виждам нищо кой знае какво в нас, тъй като съм се родил такъв и въобще не ми прави впечатление, че можем да правим това което за останалите същества в космоса е необикновено и граничещо с илюзии и фантазии.
За нас, управлението на материята, пространството и времето е като детска игра, защото можем да превръщаме в реалност всяка своя мечта и желание. Нужно е само да си го пожелаем и в следващата секунда то става факт. Разбира се имаме и ограничения, защото ако си пожелаем нещо което ще наруши ритъма на Вселената ще създадем огромни проблеми.
Инстинктивно усещаме какво можем и ни е позволено да си пожелаем и какво не. Истинските ни размери са изключително малки и невидими защото ние сме мисълта на Вселената, ако мога да се изразя така.
На която и планета да отидем, можем да се материализираме в образите на обитателите й, спокойно да разгледаме забележителностите и да проучим нравите на цивилизацията. По принцип вмешателството в развитието на която и да е цивилизация ни е строго забранено. Някои от нас обаче престъпваха тази забрана и след това биваха изпращани за дълго във времето когато не е имало време.
Още щом намерих двамата човека, се разходих из техните съзнания и в индивида от женски пол който се наричаше Кер, видях наличие на много положителни качества, стремеж към истина и доброта. Обхождал съм и съм изследвал безброй съзнания на същества от всякакъв вид из цялата Вселена и трябва да кажа, че повечето ме отвращаваха с мислите си за убийства, жаждата за власт и деспотизъм. Тогава разбрах, че само същества които не са зависими от времето и практически са вечни като нас, могат да бъдат безкористни и благородни до край. Интересното бе, че Кер бе готова да помогне и на най-голямото чудовище, ако то е в беда. Ние не бихме го направили или поне повечето от нас, защото ни бе забранено и второ, защото целта на нашето съществуване, бе да наблюдаваме и да се забавляваме.
В най-древните хроники на сътворението, пишеше, че сме били създадени за да бъдем очите и ушите на Вселената. Дали това бе така или не, никои не можеше да потвърди или отхвърли, но всички знаехме, че цялата информация която натрупваме когато пътуваме из космоса, по необясним начин се източва от паметта ни и отива нанякъде.
Тъй като бях по рождение крайно любопитен и исках да опозная всяко същество поотделно, аз често се ровех из дълбините на съзнанията им. Така стана и сега. Първо видях прекрасната душа и благородните мисли на Кер, а после се прехвърлих в съзнанието на мъжкия индивид-Пок. Според собствената си само оценка, той се смяташе за смел и доблестен човек. В момента обаче бе много травмиран и страдаше заради гибелта на останалите членове от екипажа, още повече, че между тях бяха и неговата съпруга и детето му. Казано между нас, нуждаеше се от спешна психическа операция, такава каквато можехме да извършваме само ние. Когато бях в паметта на Кер, видях, че е изпитвала известни симпатии към него, но не ги е показвала защото той е бил вече обвързан със съпруга, а е имал и дете от нея. След време тези чувства прегорели и тя започнала да харесва друг член от екипажа-навигатора. Той обаче не й обръщал никакво внимание, навярно защото не я е харесвал или защото е имал други интереси в момента. Кер страдала тихичко и тайно се надявала, че чудото да бъде забелязана и заобичана най-накрая ще се случи. Трябва да кажа, че освен прекрасната душа тя имаше и перфектно тяло според нормите за перфектност на тези същества. Направо да се чудиш защо онзи мъж не я е забелязвал.
Понеже в момента аз бях главния дежурен в този звезден периметър, трябваше да реша какво да правя с тях. Хубавото бе, че нямаха никакви физически увреждания, но за сметка на това психическите бяха много и смея да твърдя, че бяха по-опасни.
Ако зависеше изцяло от мен щях да залича спомените им до някакъв момент, например до времето преди старта на експедицията им и да ги върна там, но шансът всичко да се повтори и те да изживеят същата трагедия отново, бе почти сто процента. Нямаше смисъл.
Затова реших да използвам една от последните новооткрити технологии на един наш мъдрец и както се казва на техния език прекъснах “жицата” по която течаха импулсите на мъката и на нейно място закачих друга, по която стимулирах електроните на спокойствието.
И двамата щяха да страдат за загубата на близките си, но в допустимите граници и то така, че тази мъка да избледнява бързо и да не им пречи да продължат живота си уверено и спокойно.
Сестра ми Аряк, беше също много любопитна и затова веднага дойде и започна да ги проучва. Нямаше право да прави това, но тъй като и бездруго скоро всички Блажени щяха да дойдат й разреших.
Не бе изминала и минута и се събрахме. Информацията между нас се движи с невъобразима скорост. Знаем къде и какво се случва с всеки един от нас по всяко време.
Набързо се размениха мнения и препоръки и накрая се обяви решението:
-Нека дежурният сам да постъпи както сметне за добре.
После всички се разпръснаха и ме оставиха сам. Въпреки, че сестра ми също тръгна, много скоро се върна и каза:
-Този Пок, ми харесва много. Ще ми позволиш ли да го успокоя и да го направя щастлив?
Позачудих се няколко секунди и после отвърнах:
-Добре, но внимавай! Да не стане така, че после да страда. Предполагам, вече си разбрала, че неговата енергийна нишка води началото си от звездата Сощер и определя голяма част от характера и събитията в живота му. В секундата на неговото зачатие, първи до съзнанието му са достигнали психо лъчите на тази звезда. Така, че ако тя е добре и той е добре, ако тя е зле и той страда.
-Няма страшно! Ако трябва ще живея с него до края на живота му, имам в предвид докато съзнанието му обитава материята в това тяло.
После изпусна няколко многоцветни сияния около себе си и се гмурна в мозъка му.
Можех да я следя какво прави, отблизо, но реших да я оставя да се позабавлява. Нали за това бяхме създадени!
Загледах се в Кер и установих, че започвам да я харесвам. Явно със сестра ми бяхме влюбчиви натури. И как да не харесаш едно толкова чисто същество с непорочни мисли и блага душа. Установих, че за да се запази такава е трябвало да положи много усилия и както се изразяват човеците, “да си слага маска” за да не могат да се домогнат до същностна й и да я осквернят. Забелязах, че в началото много мъже се бяха възползвали от добротата й, а после я бяха изоставяли и наранявали.
Изведнъж до Пок се появи едно същество от техния вид-хомо сапиенс от женски пол. Веднага разбрах, че това е сестра ми. Тя се бе материализирала в това тяло. Хитрушата бе видяла в съзнанието му идеалът му за жена и знаеше, че той ще я хареса веднага щом я види. Знаеше и точно жени с какъв характер харесва.
Трябва да кажа, че докато траеше всичко това ние се бяхме постарали да оставим човеците в онова тяхно състояние наречено сън.
За нас това бе непознато и необичайно, защото ние никога не спяхме. Почивахме си по време на “полет” или спяхме в движение, ако мога така да се изразя.
Казах си: “Защо и аз да не направя като нея?”
Видях идеалният за Кер мъж и също приех човешки образ.
Сестра ми се захили като ме видя и каза:
-Ти да не останеш по-назад, а?!
-Е, няма само ти да се забавляваш и да утешаваш наранения мъж-отвърнах аз.
Всъщност, названието сестра бе много условно защото по принцип ние бяхме как да кажа светлинно полови. Раждахме се от случайния сблъсък помежду си. Когато това се случеше от това събитие се отделяха, раждаха нови ескасити. Така в деня на раждането ми, заедно с мен се бяха появили още 94 братя и 101 сестри. Това разбира се както казах вече, е условно, защото всеки можеше да бъде с каквото си пожелае самосъзнание и да го променя по всяко време. Имаше и такива от нас които предпочитаха да бъдат безполови сияния.
-Е, ще ги будим ли?-запитах аз.
-Да-отвърна тя, но трябва да го направим много внимателно за да не ги изплашим.
-Няма да се изплашат. Нали сме в образите на техните идеали.
-Добре-съгласи се Аряк и започна да гали нежно Пок по главата.
Видях я какво прави и също започнах да милвам нежно Кер.
Първо се събуди моето момиче. Погледна ме с учудени и невярващи очи и бавно се изправи на крака. Погледна към сестра ми, после към Пок и когато го видя да лежи се спусна към него.
-Пок, Пок-извика тя. Жив ли си?
Мъжът се събуди и веднага стана. Заоглежда се тревожно и запита:
-Къде сме? Кои са тези хора?
Въпреки тревогата му, подсъзнанието му регистрира обаятелността на сестра ми и през него премина светкавичната мисъл- “Това е жената на моите мечти!”
Същото си помисли и Кер. “Това е мъжът на моите мечти!” Ставаше въпрос за мен, разбира се.
-Всичко е наред-каза сестра ми. Вие сте в безопасност.
-Другите са мъртви, нали?!-обърна се Пок към Кер.
Тя сведе глава и не отговори. Очите й се напълниха със сълзи и започнаха да капят по костюма й.
Пок изпита същата мъка и едвам се удържа да не заплаче и той. Опита се да преглътне и преодолее болката, но тя бе огромна и сълзите сами потекоха по бузите му. Все пак се овладя и заговори сякаш на себе си.
-Как се случи това? Нали имаме перфектна апаратура за локализиране на метеорити и защитен щит. Защо те не ни предпазиха от бедствието?
-Не знам-отвърна Кер. Появиха се ненадейно. Ей така, сякаш от нищото. Видях ги на екрана когато вече връхлитаха върху кораба.
После и двамата си спомниха за това събитие.
Бяха в изследователската лаборатория. Тя, той и още един изследовател на фините енергии. Провеждаха важен експеримент. Тя тъкмо бе видяла метеоритите и се чудеше какво става, когато от високоговорителите, капитанът на кораба им съобщи за внезапен метеоритен дъжд и нареди моментална евакуация.
Побягнаха веднага към спасителните капсули, които бяха предназначени за по двама души. Кер се качи при Пок, а колегата им хукна нанякъде. После когато се изстреляха в космоса, видяха, че корабът им експлодира преди другите спасителни капсули да успеят да го напуснат. Всъщност, няколко бяха успели, но бяха твърде близко до експлозията и също се взривиха.
Разбраха какво се случи и тъкмо когато болката започваше да ги обсебва и задушава, нещо се сблъска силно в капсулата им и те изгубиха съзнание.
-Мъртви са Пок. Всички са мъртви-захлипа Кер и се хвърли да ридае в обятията му.
-Успокой се-каза той. Може би грешим. Навярно има и други оцелели. Не видяхме дали от другата страна на кораба не са излетели спасителни капсули.
-Едва ли-отвърна тя. Ако имаше сигурно щяха да пускат постоянно сигнал за бедствие.
Без да си кажат нищо се втурнаха към капсулата и влязоха вътре. Видяха, че предавателя е в изправност, но няма нито едно записано съобщение. Започнаха да изпращат сигнал с който да търсят другите капсули, но след половинчасово безмълвие, започнаха да се отчайват. Тогава се сетиха за нас.
Ние със сестра ми си седяхме отвън под едно дърво и си говорехме за последната ни съвместна експедиция до една далечна галактика.
Те несигурно се доближиха до нас и Пок запита:
-Кой сте Вие? Коя е тази планета?
Сестра ми се изправи, приближи към тях и каза:
-Ние сме Ескасити, а това е планетата Хоу от съзвездието Биз в галактиката Фиуркс.
Въпреки, че им каза, че сме ескасити, тя умишлено не се впусна в разяснения на истинската ни структура и същност. Човеците трябваше да ни възприемат като такива каквито ни виждат-себеподобни хуманоиди.
-За първи път чувам за тази планета, съзвездие и галактика-възкликна Пок и спогледа озадачено Кер.
Тя също не бе чувала.
-Не сме ли в галактика Сарпас?-запита тя.
-Не, не-каза сестра ми. Вижте, може и да сте наблизо до тази галактика, но навярно наричаме едно и също нещо с различни имена.
-Нямате ли звездни карти или атласи за да ни покажете къде се намираме точно?-запита мъжът от Земята.
-Нямаме-отвърнахме едновременно.
-Как така?-учуди се Кер. А къде живеете? Нямате ли обсерватории, градове? Няма ли други хора тук?
-Само двамата сме-отвърнах аз.
Разбрах, че трябва да престъпя едно от нашите правила и да излъжа за тяхно добро. Измислих веднага една правдоподобна история за пребиваването ни на безлюдната планета и казах:
-И ние сме корабокрушенци като вас. Тук сме от няколко седмици. Няма да повярвате, но нашата история е още по-абсурдна и трагична от вашата. Слязохме да изследваме планетата и тогава нашите хора отлетяха без нас. Не разбрахме защо. Забравиха ли ни или нещо друго се случи. Важното бе, че няколко минути след като навлязоха в открития космос корабът ни също бе унищожен от метеоритен дъжд. Ясно видяхме силната експлозия от тук.
Земляните отново се спогледаха озадачено и някак невярващо. Все пак разхождайки се мигновено из мислите им установихме, че ни вярват въпреки многото съмнения и въпроси които се въртяха из главите им.
-А, иначе от коя планета сте?-запита Пок.
-От Белерст. На вашия език означава неповторима прелест-отвърна сестра ми.
-Къде се намира?-запита Кер.
-Много далече от тук и едва ли знаете къде е-отвърнах аз. Както сами се убедихме имаме различни наименования за нещата и затова няма много лесно да успеем да уточним точното местонахождение на която и да е звезда или друг космически обект.
Докато казвах това, усетих, че Кер и Пок са гладни. Знаех, че те трябва да консумират различни вещества под формата на растения или други живи органични същества за да си набавят необходимата им енергия за живот. Въпреки, че телата в които се материализирахме нямаше да имат нужда от такава енергия, ние със сестра ми решихме да ги настроим така, че да консумират същите неща като земляните. Искахме по нищо да не се различаваме от тях.
-Гладни ли сте?-запитах ги изненадващо.
-Да-отвърнаха те отново озадачени и питащи се как ли съм разбрал за това.
Понеже бях изучил планетата, знаех, че има много и най различни видове растения и животни годни за ядене.
Докато похапвахме плодовете на дървото до което ги заведох, Пок забеляза едно трикрако животно с големи уши и едно око което притича край нас. Приличаше на нещо средно между кенгуру и елен. Имаше три къси рога на главата и тялото му бе добре закръглено. Според землянина, ако се опечеше месото му щеше да бъде много вкусно.
След минута се появиха още няколко и без да се страхуват от нас започнаха да ядът листа от съседните дървета. Тези създания нямаха изграден интелект, а само инстинкти.
Веднага усетих хищническите мисли на Пок. Той бе готов да убие едно от тях и да разбере дали наистина месото му е хубаво за ядене. Реших да му помогна. В спасителната капсула имаше някои оръжия. Взехме ги и ги използвахме. Опекохме животното и се оказа, че е доста хубаво за консумация, поне според Пок и Кер.
Въпросът за прехраната, бе разрешен.
-Тук наистина ли няма разумни същества?-запита Кер след като се нахрани добре.
-Не сме срещали-отвърна сестра ми.
-Сигурни ли сте?-запита на свой ред Пок.
-До-отвърнах уверено. Обходили сме поне 50-60 мили в диаметър, но нищо освен дървета и животни не сме срещали. Дори се качихме на един връх за да погледнем от там. Смятам, че ако имаше някакви признаци за наличието на цивилизация щяхме да ги видим. Нищо не видяхме. Нито пътища, нито селища или нещо което да ни подскаже, че наоколо има разумни същества.
-Може би все пак има, но все още не са се разселили из цялата планета-предположи Кер. Ако изследваме по-голяма територия навярно ще ги открием.
Ние с Аряк им казахме, че няма, но те бяха непреклонни и много им се искаше сами да проверят и да се убедят.
В мислите им видях надежда и разбрах, че имат силно желание да открият разумни същества, за да могат чрез тях да се свържат със своите и да ги повикат за помощ. В същото време огънят на любовта който бяхме запалили в тях към нас, се разгаряше неудържимо и бе започнал да обсебва съзнанията и желанията им. Усетихме, че тези чувства започват да ги объркват и да влияят на поведението и решенията им.
Трите звезди, около които кръжеше планетата, започнаха да се скриват зад хоризонта и тъмнината започна да ни обгръща. Стана хладно и аз предложих да пренощуваме в спасителната капсула.
-Прав си Аяа-каза Кер обръщайки се към мен. Навярно има и хищници които могат да ни нападнат през нощта. В капсулата ще сме в по-голяма безопасност.
Влязохме. Въпреки, че пространството не бе голямо, успяхме да се сместим и да легнем. Телепатично се свързах с Аряк и й казах да си затвори очите и да се направи на заспала. Аз направих същото.
Когато видяха, че сме заспали, Кер и Пок започнаха тихичко да си говорят.
-Не ти ли се струва малко странно всичко това-обади се Пок. Попадаме на безлюдна планета, и хоп изведнъж ни намират мъж и жена от някаква планета дето въобще не сме я чували и не знаем дори в коя Галактика се намира. На всичко отгоре, жената е толкова хубава и умна, че направо се влюбих в нея още щом я видях.
-И аз се влюбих в мъжа-призна си веднага Кер.-Сякаш е създаден за мен и е изгубената ми половинка която инстинктивно съм търсила винаги. Имам чувството, че отгатва и знае всяко мое желание и прави всичко така както ми харесва.
-Да. И аз забелязах, че сестра му се държи по същия начин с мен-потвърди Пок.. Ето например, когато се нахранихме, ми се допи вода и без дори да кажа нещо, тя стана отиде до потока и ми донесе вода в кората на един от онези плодове които ядохме днес сутринта.
Ние с Аряк ги слушахме и тихичко се смеехме. Не, че щяха да ни чуят, просто не искахме да изпуснем нищо от разговора и мислите им. Направи ми впечатление, че те не криеха нищо от чувствата си и бяха напълно искрени един към друг. Споделяха това което мислеха. Е, имаше някои спестени хвалебствия относно нас, но това бе разбираемо. Все пак малко се срамуваха и не искаха да изкажат на глас всичките си пориви и интимни желания.
-Дали ще открием разумни същества?-запита изведнъж Кер.
-Не знам-отвърна замислено Пок. Като се замисля обаче, дори и да намерим, какво от това?! Тук е чудесно. Има храна, вода, влюбен съм и въпреки, че изгубих едни от най-близките си роднини, се чувствам някак си спокоен и доволен. Не мога да си обясня защо е така. Вместо да потъна в скръб и да страдам, се чувствам окрилен и в мен кипи жажда за нов живот, за ново щастие и любов.
-Кер изгледа Пок с очи в които се четеше разбиране и тя ентусиазирано каза:
- Знаеш ли, и аз имам същото усещане. Дори не изпитвам желание да напусна тази планета. Сякаш сме попаднали в Рая, и по точно в някакъв специален частен Рай само за нас четиримата. Имам чувството, че през целия си живот съм мечтала точно за това, но съм го подтискала и никога не съм допускала, че може да ми се случи. Да намеря безлюдна планета, а на нея моя любим с когото да се разхождаме на воля и да се любим безкрайно под звездите.
-Звучи ми малко инфантилно и несериозно, като блян на влюбена тинейджърка, но те разбирам, защото и на мен ми минават подобни мисли-каза Пок.
Тя го изгледа с лек укор, но не каза нищо. Не му се обиди, защото бе безумно влюбена и нищо не можеше да помрачи чувствата й. Обърна се с гръб към него и затвори очи. После мислите й бавно затихнаха и накрая заспа. Пок се повъртя известно време край апаратурата. Провери дали няма съобщения или сигнали от някой кораб и след като видя, че няма, също си легна.
-Дали направихме добре като се превъплатихме в образите на техните мети?-запитах аз.
-Разбира се-отвърна сестра ми. Докато ти се чудеше какво да правиш с тях аз се разходих до бъдещето и видях няколкото версии за техния живот. Можем да си изберем някоя от тях или да създадем нова.
-Какви са версиите?-запитах веднага.
-Първата е, да останем с тях и както искат те, да живеем щастливо до края на дните им. Тази версия обаче е много трудна, защото в един момент те ще поискат да имат деца от нас. Ще искат да се възпроизведат. Това им е нещо като биологична програма която е вградена в ДНК-ато им. Разбира се с тези тела в които влязохме, ще можем да изпълним желанията им, но както знаеш ни е забранено. Можем перфектно да задоволяваме сексуалните им страсти, но в един момент това няма да им е достатъчно. А, когато разберат, че няма да могат да имат деца от нас ще бъдат разочаровани и нещастни.
-Ние не искаме това-казах аз.
-Именно-потвърди Аряк.
-Добре. Какъв е другия вариант?
-Много са, но все нещо им липсва и не ни вършат работа. Можем например да открием техен кораб, който преминава наблизо и да направим така, че екипажа да получи съобщение за тяхното бедствие. Тогава най-вероятно ще изпратят спасителна експедиция и ще ги вземат. Все пак поемаме риск, защото тези същества са много експанзивни и предполагам, че ще поискат да заселят и тази планета и да я колонизират.
-И какво от това?-запитах аз.
-Нищо, само дето ще започнат да се държат хищнически и само ще консумират от благата на планетата без да се грижат за нея и да я пазят. Това противоречи с нашите разбирания, нали?!
Тя замълча изчаквайки да кажа нещо.
-А, други по-приемливи варианти? Нали каза, че са много! Няма ли някой подходящ все пак?
-Според мен няма-отвърна сестра ми. Можем да изчезнем и да ги оставим сами. Ще страдат за нас, но така или иначе ще свикнат. В един момент сами ще се съберат и ще се размножат. Ще поставят началото на една нова цивилизация. Докато се развият и стигнат до момента в който отново да могат да летят из космоса, ще са минали милиони години. До последните им поколения ще достигнат само легенди за началото на рода им.
-Друг вариант е да останем с тях и да ги забавляваме до момента в който им омръзнем и те решат нещо друго.
-Как така ще им омръзнем? Нали сме идеалните същества за тях и винаги са искали само нас?-учудих се аз.
Аряк се изсмя:
-Колкото и парадоксално да звучи, тези същества са винаги недоволни. Дори и най-вече когато всичко което са искали са го получили. Ще ни се радват до известно време и после ще поискат нещо ново и друго. Някой по различен от тях когото ще могат да превъзпитат и променят. Те са устроени така. Винаги когато превземат някой връх очите им се насочват към друг. Дори и този който са покорили да е най-високия. Разбираемо е. И ние постъпваме горе долу така. Не можеш цял живот да консумираш една и съща храна нали?! Ще ти стане досадно. Казах ти. Това е вписано в тяхната същност. Те са подвластни на материята и тя определя по-голямата част от действията и мислите в живота им. Ако можеха като нас да си набавят енергия за живот чрез светлината, щяха да се научат и да могат да управляват материята. А не тя тях. На този етап те са й роби.
Замислих се.
-Какво ще кажеш?-запита ме Аряк.
-Ами, какво?!-измърморих. Ще ги оставим да решават те. Ще останем с тях докато се преоткрият един за друг. Нали нашата цел е те да не страдат. Щом усетим, че им омръзваме или им дотягаме, ще измислим начин да излезем от живота им. Ще инсценираме, че умираме и ще ги оставим сами. После само ще ги наблюдаваме и няма да им се месим повече в развитието.
Добре-съгласи се Аряк.

На следващия ден ги изчакахме да се събудят и поехме към билото за да огледаме околността. Преди това се нахранихме и напълнихме няколко метални бутилки с вода за из път.
След няколко часово изтощително ходене и катерене, най накрая се покачихме на върха и се заоглеждахме във всички посоки за да открием следи от цивилизован живот. Разбира се такъв нямаше. Сега те искат или не бавно започнаха да се уверяват, че сме единствените разумни създания на планетата. Въпреки това не бяха много разочаровани от този факт. Мислеха си за нас.
Вечерта която ни завари в подножието на планината, между бурна широколистна растителност се оказа много романтична и пропита със страсти.
Кер намери начин и се присламчи близо до мен, а после ме отведе по надалеко от Пок и сестра ми. Помоли ме да я придружа до едно място на което уж видяла някакво растение с пухкави цветове които според нея можело да се използват за възглавница.
Когато се усамотихме, ми призна, че влюбена дълбоко в мен и без много да се свени започна да ме целува страстно. Трябваше да вляза във въображението и фантазиите й за да направя това което очакваше от мен. Постарах се и тя остана изключително доволна и щастлива. След края на интимната ни вечер, очите й блестяха от радост, а душата и съзнанието й се къпеха в еуфорично блаженство. Цялата й същност бе изпълнена с възторг и благодарност. Накрая се сгуши в мен и ме обви с ръцете си. Страхуваше се да не избягам докато спи.
Изчаках докато заспи напълно и се измъкнах от тялото на хуманоида. Естествено бях любопитен да видя какво прави Аряк. Можех да го направя и без да напускам тялото, но все пак по-интересно е когато го видиш отблизо и наживе както се казва.
Това което възнамерявах да направя, на техния език се наричаше-воаяьорство и повечето от тях го осъждаха. Сестра ми и Пок тъкмо бяха приключили с половия акт и сега той я милваше нежно по косата и й говореше нежни думи. Обясняваше й, че е много щастлив и че тя е жената която винаги е търсил и е искал да има. Накрая каза, че готов да живее с нея до края на дните си. Тя знаеше какво иска да чуе той от нея и затова също му призна, че го обича и че ще остане с него завинаги. Той се почувства безкрайно щастлив от нейните думи и я прегърна силно. Зацелува я нежно и после се отпусна и заспа блажено.
Беше ми интересно дали са правили същото като нас, искам да кажа да проследя детайлно половия им акт, но се отказах. Можех да се върна назад във времето и да го видя, но усетих мислите на сестра ми която бе разгневена от това мое решение.
-Позволи ми поне за известно време да не се чувствам следена. Нека да се порадвам на изживяното. И бездруго много добре знаеш, че всички ескасити са ни видели.
Разбира се, че знаех. Един от братята ми се обади и ме посъветва да внимаваме с този експеримент. Останалите били любопитни до къде ще се развият нещата и какво ще стане. Всъщност всички възможни варианти за последващите събития ни бяха известни, но те не бяха сигурни кой ще се случи. Опасявали се за живота на човеците и не искали накрая да излезем виновни за нещо.
Уверих го, че всичко е предвидено и че ще има добър изход. Това той си го знаеше и без да му го казвам. Можехме да променяме всяка ситуация и да контролираме мислите и преживяванията им така, че да не изпитват болка.
Колкото и странно и необичайно да ми изглеждаше, в един момент и аз изпитах удоволствие от този акт. Бях доволен, че направих Кер щастлива и това ме накара и аз да се чувствам като нея. Случваше ми се за първи път и бях приятно изненадан, че мога да изпитвам такива усещания.
-Как се чувстваш?-запита ме Аряк.
-Нали знаеш-отвърнах-като теб. Великолепно.
-Да, наистина е така-потвърди тя. Странно е как тези същества достигат до задоволство на духа си чрез тялото си. За съжаление тези мигове на блаженство при тях са много кратки именно заради това, че трябва да използват физиката си. След време телата им повяхват и погрозняват и тогава душите им започват да страдат.
-За жалост е точно така-съгласих се аз. Те са наказани от природата да живеят много кратко и въпреки усилията им не могат да удължат живота си и да направят телата си вечни и нетленни. Не познават основния закон за преобразуването на материята като нас и не могат да се ползват от него. Ето това е най-голямото им нещастие.
-Но, има и още нещо-каза Аряк. Видях в родовата им памет, че случаите в които се откриват и събират за цял живот две разно полови същества и са напълно щастливи и доволни от живота си, са много малко. Най-често те се събират само на физическо ниво. Консумират страстите си и така се изхабяват много бързо. Освен физическо привличане, трябва да има и духовно и интелектуално. И разбира се чисти чувства.
Както видях в паметта му, почти не са се срещали хора които да се съберат и да си паснат по всичките показатели-физическо интелектуално, духовно и емоционално привличане.
-Значи общо взето са нещастни и цял живот търсят подходящия партньор-казах аз.
-Изгубената си половинка-каза сестра ми. Така го наричат.
-Горките, колко са нещастни!-въздъхнах натъжен.
-Защо да са нещастни?!-запита Аряк. Напротив, щастлива са или поне онези от тях които са най-упорити и преследват щастието си. Но ти си прав за това, че много често се само заблуждават мислейки си, че са влюбени истински и че човекът когото обичат ги обича също толкова колкото и те него. После се оказва, че или те не са толкова влюбени или, че партньорът им ги е лъгал и тогава страдат и им се налага да започнат всичко отначало. Така в лутане и търсене на щастието преминава живота им. Но както и да е. Поне тези двамата тук никога няма да ги оставим да бъдат нещастни. Ако трябва ще модулираме още събития и трудности и ще разнообразяваме живота им според желанията на подсъзнанията им.
-Разбира се-съгласих се аз. Мисля си обаче за останалите от техния род. Почти всички умират без да са изпитали истинско щастие и за да не се изложат казват, че са щастливи или, че са изживели щастливо живота си. Вътрешно в себе си обаче си казват, че е можело да бъде и по друг начин и признават, че никога не са изпитали онази любов-любовта на техните мечти!
След като си поговорихме повече от цял час, накрая решихме да останем с тях, докато те решат да създадат поколение и после да ги оставим. Надявахме се, че ще поемат по пътя на духовното израстване, което щеше да ги доведе по-бързо до така желаното от тях безсмъртие.


Публикувано от alfa_c на 21.12.2010 @ 18:06:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   sav11

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

09.02.2023 год. / 10:23:20 часа

добави твой текст
"Онази част от Вселената" | Вход | 2 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Онази част от Вселената
от ami на 21.12.2010 @ 19:47:29
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa
Много увлекателно! Възможната еволюция е това :)


Re: Онази част от Вселената
от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 22.12.2010 @ 16:19:04
(Профил | Изпрати бележка)
Размечтах се:)))))))
Весели празници!


Re: Онази част от Вселената
от sav11 на 22.12.2010 @ 18:34:42
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти Катя. Не исках да се разкривам, че съм Ескасит, но вече не идържах!!!!:):):)
Пожелавам ти много късмет и радостни емоции през новата 2011 година.Весело посрещане на коледните и новогодишните празници!!

]