автор: zaltia

За всички които ще изкарат Коледните празници работейки,
някъде далеко от семейството и близките си!

Край мен различни хора,
работим, пушим, пием чай.
И пак работим, хапваме,
почти се скапваме, а после спим.
Скоро, даже ставаме приятели,
подкрепяме се за да издържим.
И уж всичко е наред,вървят нещата,
но тъжно е, и ни мачка самотата.
Дали възможно е се питам,
някой да обича самотата.
Самотата винаги тежи,
самотата през деня боли.
А през тъжните самотни нощи,
сърцето тихичко кърви.
И чакаш пак любимия да позвъни,
а душата ти не спира да крещи.
Красиви Коледни празници,
в красиви, но чужди страни?
Дявол да ги вземе всичките пари!
Самотата без любимото семейство,
от всичките болки, най - много боли.