автор: katbalu

Тя бе една от всичките снежинки
и като тях за бал си взе крила,
пантофките, кристали, тюл разлисти,
целуна облака и смело полетя...

Усмихна се - водата има памет,
а паметта нарича се Съдба...
Тя знаеше, че кратко ще танцува,
но, бе мечтала дълго за това...

И гмурна се във танца - бяла фея
по стъкления дансинг на нощта
земята все едрееше под нея
и сочеше и пътя към дома...

Божествен танц, но тя реши да пада...
При него се завръщаше! В дома!
Намери го! През Рай летя, през Ада
и го откри- защото бе вода!

Дали се спусна точно във сърцето,
дали във дланите, или роди сълза
но, казват, че водата има памет,
Кай взе във шепи Коледна звезда...