автор: pavl64

От лъчите на слънцето
изплетох паяжина.
Сега ловя
неизплакани сълзи,
удари на влюбено сърце,
полъха на самотни дни
на откраднати прегръдки,
на несбъднати мечти,
на препънати въздишки,
на усмихнати очи,
на порои, на вълни...
Изплетох паяжина от лъчи
и сам денят ми се заплете.