Когато утрото
е разплакано червено
в до мажор, а
слънцето се катери
по нотната гама и
недрата на Земята
притреперват
от любовен екстаз,
а стенещите й звуци
са само симфония
за вътрешен слух,
когато сладък дим
от камина прегръща
в захлас избледнели
з в е з д и,
а изгубено паяче
тъче покривчица
за К о л е д а,
тогава в ръцете ми
има само шепичка сняг,
а в сърцето – безпределна
Л ю б о в...