автор: liulina

Да говори за себе си времето,
като снимки пред тебе реди,
но съвременно там на монитора,
а във прашни албуми преди …
Вече тук се говори с носители,
на хартия или пък в РАМ,
дали с това дигитално развитие,
не се загуби свещенният плам …?
Няма как, но пък в точки световни,
бърза снимка, даже да кажем експрес,
във всеки миг до теб ще достигне
и ще те сети за мене и днес …
Нищо, че всеки паметен миг е отминал,
нищо, че вече пия второ кафе
и,че ти не поглеждаш ефира
на това електронно лице …
Някой ден, ще отвориш архива
и ще видиш,че гледам те аз
и с усмивка вчерашна намирам
в тебе отзив в тогавашен час …