* * *
Пак е той. Връхлетя ни снегът.
Носи чистия мирис на здраве.
Той с вълшебни ръце ще направи
по-човечен да бъде градът.
Над найлонен и пластмасов свят
на небето от зимните вени
ще поръси снегът-откровение
да превърже деня ни ръбат.
Ще миришат на бор и смола
твойте длани. И в тази градина
като отзвук на хор ще преминат
късни думи на светли крила.
Да пестим чернови, докога,
между клоните в белите ниши?
Йероглифи сега ще изпишат
два врабеца с крачета в снега.