автор: sav11

Всички лица в този разказ са измислени. Всяко съвпадение с реални лица и събития е случайно и неволно.



Една вечер, когато бягах на кварталния стадион, намерих паднал на пистата дневник.
Обичах да бягам по тъмно и затова почти никога нямаше хора. От време на време срещах други бягащи, я за сваляне на килограми, я за форма, но беше много рядко. Днес нямаше никого.
Взех дневника. Огледах се. Можеше евентуално да видя този който го е изтървал. Нямаше никой наблизо, който да ме накара да предположа, че е минал от тук наскоро.
Зачудих се, как ли го е изпуснал. Не е ли чул, че пада от чантата, торбата или нещото в което го е носил.
Приближих се до една лампа и го разтворих. Пишеше с нежен почерк: “Дневник на “М”.
Явно бе на момиче или жена. По-скоро на момиче, младо момиче. Мъжете рядко пишат красиво, да не говорим,че не познавам такъв който да си води дневник. Записки за срещи и бизнес-да, но не и личен дневник. Със следващите страници се убедих, че е на момиче на около 17-18 години. Усетих някаква приятна миризма. Помирисах страниците. Ухаеха на парфюм. Хубав парфюм, скъп парфюм, екзотичен.
Помислих си:
“Може да е от онези нови изобретения дето ги въвеждат постоянно-миришещи химикалки, тетрадки, гумички и какви ли не джунджорийки. А може и притежателката на дневника неволно да е разляла парфюма си. Кой знае!? “
Оставих го под лампата с мисъл, че може собственика да се върне за да си го търси и отидох да бягам. Направих няколко обиколки, но никой не дойде. Усетих,че бягам по-бързо от обикновено. Инстинктивно исках да завърша обиколките си по-скоро за да се върна и да разгледам дневника.
Прибрах се на бегом. Разбира се, че винаги се къпех след бягане, но този път забих нос в дневника и това което прочетох, ме заинтригува и бих казал леко превъзбуди.
“Аз съм толкова красива, че чак се мразя”.
Това бе първото което прочетох. После вече не можех да спра.
“Всички ме гледат, но не така както си гледат обикновено. В очите на едни виждам радост и възхищение. По-точно в очите на възрастните жени и то не на всички. Някои направо ме изпепеляват с поглед. Явно ми завиждат за красотата и най-вече за младостта.
Но възрастните мъже……Да, възрастните мъже повечето ме гледат похотливо и лакомо, сякаш съм сладкиш от витрина на скъпа сладкарница и преглъщат жадно. Всички дори и старците. Е, има и по-скромни, които само хвърлят по някой поглед и толкова. Някои мъже и батковци направо спират с колите си и ме канят на кафе, обяд, вечеря или където искам да отида.
Това ме ласкае, но и ме притеснява. Горда ли съм? Надменна!? Съученичките ми, змии и оси. Повечето. Завиждат ми,че момчетата само мен гледат и ме канят постоянно на купони, партита и всякакви интересни забавления.
Аз виновна ли съм,че съм хубава?!
Веднъж, преди две години отидох на кино с едно момче което ми допадаше и мислех, че ще ми е приятно да се поцелуваме, както правеха повечето от съученичките ми, но той като започна нагло да ме обарва, станах и си тръгнах. Направо искаше да ми свали гащите в киното. Гадина.
После в училище разправяше, че съм “гадна курва”. Намразих ги и аз, всичките момченца в училище. Приятелката ми им викаше-“изпразнени пъпки”

15 май
Вчера правихме контролно по математика. Днес ни го върнаха. Пак имам отличен. Нека да видят, че не съм само красавица, но съм и умна. Зоя, приятелката ми и тя има отличен. Добре, че ми е приятелка. Обичам я. Спаси ме два пъти от гадните ми похотливи съученици. Преди месец ни поканиха на купон във вилата на един от най-големите плейбои от даскалото. Едно лике, но техните не си знаеха парите. Не исках да ходя, но Зоя ме помоли. Знаех, че е хлътнала по един негов приятел и затова реших да отида, да не е сама. За да сме по-сигурни щеше да накара и брат си да дойде. И той не бе света вода ненапита, но му имах доверие, защото се познавахме от деца. Отраснахме заедно в квартала и дето се вика бяхме като брат и сестра.
Та на този купон явно са искали да ме злепоставят и дори подозирам нещо повече. Аз не пия алкохол, но все пак някой е успял да ми сложи нещо упойващо в безалкохолното. Мръсници. Зоя ме видяла, че се развихрям на дансинга и започвам да се разсъбличам и усетила какво става. Извикала брат си и ме прибрали. Почти не помня как е станало това. Танците, прибирането……Цяла неделя не станах от леглото. Бях отпаднала и ту ми се ядеше, ту ми се повръщаше………..гадост……..
23 май
Утре е 24 май. Ден на славянската писменост и азбука. Трябва да пея в училищния хор с момичетата. Пея от малка. Казват, че имам чудесен глас. Ще има рецитал по случай празника. А скоро ще имам и рожден ден.

25 май
Сбихме се с Мона. Тя се казва Монка, ама да не се обижда й викаме Мони или Мона. Обвини ме, че съм сваляла гаджето й! Пък то, точно обратното. Той мене сваля. Ама онази я е яд и се нахвърля отгоре ми. То пък и гаджето й да беше нещо. Пълен фафльо. Нито бе кой знае колко красив нито пък се учеше добре. Правеше се на голямата работа, но всички знаеха, че е въздух. Ако не беше брат му бизнесмена да го захранва, щеше още да ходи с джинсите от първи курс.
То не се бихме, само се побутахме, ама онази бе много гадна. Избълва хиляди мръсотии и глупости по мой адрес. Добре, че се появи фафльото и си я прибра.

28 май
Летя на седмото небе. Вчера спечелих короната на мис “Изящество и красота”. Направо ще пощурея от радост. Накрая им казах:
-Красотата няма да може да спаси сама света, но може да помогне на добротата в хората и заедно да се опитат да направят Земята едно по-хубаво и хуманно място за живеене.”
Ръкопляскаха ми повече от десет минути. После всички се избиха да ме канят на вечери, партита, събирания. Разни типове почнаха да се навъртат около мен. Нещо не ми допадаха. Една братовчедка на майка ми все ми повтаряше, че красотата ми може и най-вероятно ще ми донесе повече болка и страдание, отколкото щастие. “Пази се! Много мръсни лапи ще се опитат да те докопат и да те омерзят и покварят.”
Вече съм по-предпазлива. Предложиха ми да участвам в снимки на модни списания, дори работа като манекенка. Абе, ще видим. То за манекенките какви работи говорят………..
Мама и леля ще кажат. Пък и на мен нещо ми е гнусарско……ще видим. Е, сигурно повечето на мое място бика направили всичко което им кажат и поискат само и само да се снимат или да станат манекенки. Не знам. Объркана съм. Не искам да съм играчка в ръцете на някого за да мога да постигам желанията си. Всъщност никога не съм мислила да ставам модел или нещо такова.
Благодаря се, че имам мама и тате. Те правят всичко за да не се чувствам като гаврошче.
Леля е малко набожна. Все повтаря:
“Човек трябва да уважава и обича родителите си за да му е лек живота”
30 май
Утре е рожденият ми ден. Първи юни. Ден на детето. Да, ама аз ставам на 18. Дете ли съм още или не?! Сигурно съм още дете. Не съм спала още с мъж. Леле, ако разберат съученичките ми, ще ме побъркат. Знам, че повечето от тях още в осми клас, че дори и по-отрано са спали с момчета. Нямам официално гадже, никое момче не ме чака след училище. Не, че няма кандидати, но като ги разкарам един , два пъти и те се разкарват. Има някои по-нахални, но веднъж се оплаках на братовчед си. Той работи някъде в някакви специални служби и взе, че дойде с едни негови колеги. Оттогава насам не ми се натрапват. Прибираме се със Зоя. Тя е в моята кооперация. Чувала съм какви ли не клюки за мен. Че съм ходила тайно с по-големи мъже, че съм била дива мръсница, но в училище съм се правела на девица и какво ли още не. Даже някакво момче намерило любителски порно филм с момиче дето много прилича на мен и всички се изредиха да ме питат аз ли съм на филма или не! Голям ужас. Красотата започна да ме бичува. Завиждат ми, затова злобеят и не могат да повярват, че едно хубаво момиче може да бъде и почтено. Майната им. Да се давят в злобата си.

2 юни
Рожденият ми ден мина. Подариха ми кола. Татко каза, че била купена с пари от цялата фамилия. Чичо дал, леля, вуйчо и по-големите братовчеди. Абе обичам ги всички. Много са готини. “Мини Купър”. Чисто нов е. Светлосин металик. Харесва ми. Сега ще бъда още по-независима. Късметлийка съм с такива роднини. Други се избиват за три квадратни метра от къщата на баща си или за порутената колиба на прабаба си в Балкана.
Но не мина и без горчилка. Бях поканила класа. Петранка, дето все се представяше като Петра, а иначе всички й викаха Пиперката, заради дългият месест нос, се напи и ме огорчи.
Бях излязла на терасата да взема малко въздух и се бях загледала в луната и звездите. Сигурно съм романтичка.
И тогава онази се появи и най-нагло и присмехулно ми вика какво съм се била заблеяла в небесата, сякаш чакам от там да дойде Звездният принц с летяща чиния, да я паркира в края на хоризонта, после да яхне еднорог Пегас и да дойде в златни доспехи за да ме отведе на пътешествие из Вселената.
Живота ми бил поднасял всичко на тепсия и богати момчета и лукс, а аз съм се правела на горда и недостъпна като желязна девица. Така правели само надутите кокошки дето не си знаят интереса.
Добре, че дойде Зоя и я разкара. Направо я изгони от партито.
3 юни
Мисля си за едно момче. Все по-често се улавям,че си мисля за него. То е с една година по-голям от мен. Сега завършва. От нашето училище е, но не се виждаме там. Те големите идват когато си поискат. Но живее в отсрещната кооперация. Жалко,че прозорците им не гледат към нас.
Не съм го виждала с момиче. Питах тук-там за него и да разбера дали няма някакви отклонения, но не открих нищо. Накрая подразбрах, че страдал за някакво момиче, което обичал, но от няколко години то живеело в чужбина и се носело слух, че се е оженило там.
А иначе е симпатичен. Малко е блед и тъжен. Все изглежда вглъбен в себе си. Засичам го в магазина. Няколко пъти погледите ни се сблъскаха и не вярвам да не е усетил волтовата дъга която излетя от очите ми, но не реагира. Май съм влюбена в него.

И тук дневникът свършваше. По скоро не свършваше, а бе замацан. Сега вече се убедих в предположението си. Наистина бе залят с парфюм и затова така ухаеше. От спирта мастилото се бе размазало и не се виждаше какво е написано.
Изпитах огромно желание да намеря собственичката на дневника, да й го върна и да я помоля да продължи да пише, а след месец-два пак да го изгуби на стадиона привечер, когато отивам да бягам.

Но това което стана после, вече си бе мистерия. Седем месеца по-късно намерих втори дневник. Не, даже бяха два. Единият бе на “М”, а другият, другият още не съм го чел.