автор: S_ime_na_cvete

Празнота - твоята в мен,
очакваща да бъде запълнена.
Сълзи в моите очите, пренесени от твоята душа.
Очакването да бъдеш това, което си, което можеш,
което ме е страх да си призная, което копнея...

Да обърква може всеки със стихове, в които да се чудиш
за смисъл скрит и за скрипт.
Но е трудно да опиша това и онова празното в мен,
незапълненото,
унищоженото,
мислено за твое,
но отдавна
изгубило правото дори да се нарича мое.

Защото пустошта не е създадена за споделяне,
Тя трябва да бъде унищожена...