Начупи си стъкълцата,
цяла нощ скърца със зъби и хрупа,
остро издълба фреските,
тишина – две педи – натрупа.
Толкова може – и по стъкло даже да ходи,
духна пух в позорците –
тънки кожи им сложи,
вейна нататък опашка,
пусна брада на комина.
Вярно куче се случи –
остана.
Другаде не замина.