автор: valer4o123

Лесковар коленичи пред трона.
- Добре дошъл, вестоносецо! Какъв е отговорът на нашата флота в Ходир Харбър? – попита крал Силвърблейд.
- Кралю, мой, капитан Праудшип лично тръгна заедно със стоте си кораба и ме увери, уверявайки по този начин и Вас, че ще бъде тук след два дни.
- Много добре вестоносецо! Бих искал да те възнаградя за успеха на твоята задача. – и кралят подаде на Лесковар торба злато – А сега върви и си почини.
Джуджето се поклони и си тръгна.
Нощта бе тъмна и студена. Лесковар съвсем не отиваше да си почива. Той трябваше да съобщи на Шадоустрайк, ръководителя на воините на сенките в кралството, за нападението.
Незнайно защо, джуджето се упъти към „Препълнената Халба” – кръчма, в която се събираха всички джуджета в Сноусторм. Вътре човек можеше да намери информация за всичком включително и как да си приговти една джуджешка бира, защото джуджетата бяха известни със своя опит в правенето на качествено пиво. Но едва ли вътре би стоял ръководител на строго секретна организация.
Лесковар вървеше бавно. Той се позамисли. Защо ли ще го нападат насред града? Той бе усетил елфата много преди това, но тя явно не искаше да го нападне тогава. Можеше ли целта и да не е била да го убие? Но пък какво друго ще целят враговете, ако не убийството на вестоносец? Дали елфата не е искала предизвикателство? Не, абсурдно. Тя беше воин на Сянката, така че нейното възпитание е различно. Ами ако...
Джуджето се плясна по челото. То забърза крачка.
Лесковар влезе в таверната. Вътре нямаше никой, освен бармана – джудже с дълга брада, което бършеше една чаша.
- Стоун.
Стоун, който чак сега разбра за присъствието на Лесковар, вдигна поглед и отиде в кухнята. Изведнъж зад бара се появиха стълби, водещи надолу, в дълбоко и тъмно подземие. Лесковар слезе по тях и каменната плоча, направила път, се затвори.
Вътре бе непрогледен мрак. Човек би се загубил, ако не знае пътя. А и за капак беше студено. Наоколо нямаше факли. Всичко бе като една празнота. Въпреки това обаче, Лесковар вървеше смело напред. Той зави на два пъти без да се удари някъде и се озова в добре осветена стая, в която един човек пишеше нещо на бюрото си.
- Да, Лесковар?
Шадоустрайк вдигна поглед. Той бе човек с черна коса и леко набола брада, четиридестгодишно лице, по което личаха разни драскотини от битки с други воини на Сянката, но все още енергично. На дясната му ръка беше издълбан знак, който се състоеше от череп и две кръстосани ками върху него, символизиращ обета на воините на Сянката – „Жертвай всичко, но не давай информация на противника! Мисията е винаги първи приоритет!”. Това бе обета, който даваха всички воини на Сянката преди да постъпят в живота на убиеца, който никога не оставя човек, който го е видял или знае нещо за него, жив.
Воините на Сянката също бяха и под прикритие. Ако някой от тях се забележи, то информацията за него веднага се унищожава и всеки мисли, че той е изчезнал. Това се правеше с цел да се остави засекретен ордена на Сянката.
Джуджето въздъхна и каза:
- Господарю, мисля, че зад всичко това има нещо друго.
Шадоустрайк спря да пише и се съсредоточи върху казаното от Лесковар.
- Защо мислиш така?
- Бях нападнат от висш елф, при това насред града. Усетих го отрано, но той не ме нападна извън града. Мисля, че е искал да предизвика суматоха, която да послужи за прикритие на някого.
Шадоустрайк се замисли. Джуджето беше право. Нямаше логика да е имало намек за убийство. Целта на елфите е била друга. Те са искали нещо. Но какво е било то?
Възможните цели бяха много. Може да са искали да откраднат нещо. Но пък какво има да се краде? Хората нямаха някакво специялно оръжие. Това значи отпадаше. Друг вариант беше да са искали да убият някого. Досега щеше да е достигнал сигнал, че има мъртъв или изчезнал човек. И това отпадаше. Те са изпратили опитен воин на Сянката, което ще рече че мисията им е била важна. Воинът на Сянката е специалист в разузнаването, тихото убийство, предизвикването на безпорядък. Но защо ли им е бил нужен безпорядък? Дали пък не са искали да помогнат на някого... Чакай малко! А може ли да са искали да освободят Стормшот ВанУинд?
Стормшот ВанУинд. Това бе един от най-известните престъпници в цял Сноусторм. Той бе предводителят на Кървавото братство – съюз между хора, които бяха против кралството.
Кървавото братство бе възникнало много отдавна. Преди около сто години крал Ланс бе наредил строежа на Катедралата на Светлината в Сноусторм. Този строеж бе отнел около десет години неуморен труд от страна на гражданите. Катедралата била символ на почитта и верността към Светлината. Хората, които служели на Светлината, се наричали паладини.
Паладините били силни мъже, имащи за задача да прогонват Немъртвите от света. Те били също и лечители.Един от първите паладини бил Лайтхамър. Той бил човекът, който основал Ордена на паладините. Все още се разказва историята, или вече легендата, че той избил цяла орда от Немъртви само със силата на своите две ръце. И когато се явил пред хората си в Катедралата, Светлината го обвила и повдигнала към небето. И сега паладините вярваха в това и рискуваша живота си, за да отидат при своя предшественик.
Но точно когато строежът на Катедралата бил завършен, в земите на кралството нахлули племена от Уаташи – империята на троловете, южно от Сноусторм. Тези племена изтребили населението и унищожили голяма част от постройките. Тогава кралят отказал да плати на бедните граждани, останали и без земя, и част от тях се отделили.
Основателят на Кървавото Братство бил Едуин ВанКлийф. Той бил велик човек. Успял да похити много търговски ескорти и спечелил много за хората си. Но всичко това се дължало на уменията му като воин на Сянката. Едуин бил член на Ордена. И въпреки всичко той уважавал този орден. И когато Шадоустрайк помилвал Едуин и му казал, че може да оживее, Едуин се пробол с камата си и казал: ”Аз умирам, защото член на Ордена никога не трябва да бъде узнат жив, без узналият да бъде убит.”. С това приключил живота на един човек, който, въпреки интересите си, останал верен на живота, който първи е избрал.
Но братството не умряло. Намерени били други началници. И така до сега, когато Стормшот бил началник. Стормшот обаче бил слаб. Той бил прекалено слаб за да води братството. Така войските на Сноусторм пленили Кървавото братство и сложили край на всичките им престъпления...
До сега.
- Лесковар, ще напиша едно писмо. Искам да го занесеш на: Лорд Лейн Стийлблейд, Алгот
Светлоносеца, Лидор Свещения, Алкастраз Магьосника, Флейм Демоничния и Армбоу Смъртоносната стрела. Преди това обаче, искам да минеш през затвора и да провериш всичко наред ли е. Ясно? Не признавам неуспех. Веднага след като изпълниш задачата искам да дойдеш обратно! Тръгвай!
- Да, господарю.
И джуджето се втурна към изхода.