Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Someone__
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13770

Онлайн са:
Анонимни: 76
ХуЛитери: 12
Всичко: 88

Онлайн сега:
:: Gabriel
:: apostola
:: Bukvist
:: mamasha
:: Heel
:: LeoBedrosian
:: leslieshay
:: FluBalu
:: lennichkata
:: edelweiss_95
:: pastirka
:: tsveti

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2018 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМъгла
раздел: Есета, пътеписи
автор: ivliter

Мъгла — безмълвност сива, в която всичко зъзне вкочанено. Загубва измеренията си градът. Дърветата са призрачните силуети, маркиращи пространството. Ли­ца и светлини изчезват. Мъглата е като лицето на разлюбила жена – не иска и не обещава нищо то, познати­те черти са в него непознати.
Светът е друг — и непознат, и нереален. Набъбнали от влага часовете спират, за да си идат думите и стъп­ките – те не обичат мраз. Пронизва хлад, полепнал с капчици най-ситни. Бодливи спомени в мъглата бродят и сякаш нещо дебне иззад тебе. И движиш се безплъ­тен, захвърлил болки и тревоги, и всяка суета. Залъг­ваш се, че всичко е наред – в мъглата всички номера минават. Мъглява музика от радиото ми звучи. Като лимонов резен в чая на деня, наднича слънцето за миг през пластове воали, скрили лицето на света.
Но след мъглата, светът ще ни се стори после нов и млад, и хубав, и станал малко по-добър и интересен.


Публикувано от aurora на 14.12.2010 @ 11:11:36 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   ivliter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.07.2018 год. / 12:00:20 часа

добави твой текст
"Мъгла" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.