автор: rajsun

Панаира на книгата.
От една мисъл не мога да дишам,
така ме е осенила:
има лайна, които миришат
на типографско мастило.

Едни само погледнах, други разгърнах.
Любопитство: отвътре какво е то?
И вече на тръгване в ъгъла зърнах –
а, моето!

Какво да си купя? По-добре вестник.
Шарени-марени – кеф ти ги!
Тия, понеже са малко по-пресни,
падат и малко по-евтини.

И като отникъде
чувам тананикане:
грабú, народе, ю-бре,
печатарско гюбре!

Не да се хваля, и не е до поза,
купих и книга, и вестник.
Нали сме си китки – нарциси, рози...
Без тор и вода закъде сме.