автор: esennolisto

А може би един живот ще стигне,
да прекося море и да се вгледам там
от другата страна.
Но колко ли душа ще ми остане във пустинята,
която
безкрайна, и отдавна ме очаква на брега.

Ти няма да ме видиш в тези бури,
вече съм се сляла със морето.
Но чакай ме на онзи бряг, пустинния,
където
само тишината ще е по- различна-
в тази пустош ще се чуе само моето обичане.

Един живот е толкова обятен.
Ражда и морета, и пустинни брегове.
Но се спасява само във душата ми,
полита бързо и отново спира се до теб.