автор: cherneff

Боса стъпваш през мен, със глас дишам.
Мога да смачкам деня във пъпа ти.
Бягай, мой е страхът, че в теб стигнах.
Няма да минат очите ти, пресъхнал е пътя във мен.

Всяка болест е плод неначенат.
С пръсти ще влеем греха ти във вените.
Няма да търся вина във порива.
С ледени думи угасям свещта, пред насилен поклон.

Гола оставаш за мен, от глад вия.
Трябва да срутя върха в гнездото ти.
Няма да чакам отвън неми истини.
Всяка надежда се свива от срам, щом я оближе страстта.
Гримиран със гордост се смея.
Рисувам те с болка и гледам, как вярваш, че си ти.

С глас опипвам като прилеп.
Като език намирам в тъмното.
Ще те обеля като портокал,
до стъклено манисто самочувствие.
В отровата на мислите,
в милувката на скалпела по кожата,
във писъка на всеки допир,
самотните ни орбити се срещат.