автор: yova

предлагам част от себе си
на парче по мотив по повод
твърде много шевици от бабините сукмани
са останали и съхранени в паметта
до поискване

излишностите се сипят върху ми
във вид на градушка
след тях остават малки влъбнати
неравни повърхности за ходене

а аз съм стабилна отвсякъде
най-вече в гръб и по рачешки

вятър и мъгла съм тия дни
където не ме търсиш
там съм

разпилявам се ръся се
след мен тълпа от врабчета
като топъл хляб ме изяждат
не мога да се опазя

усмихвам се напук
на времето на дъжда
малко накриво ми е закачалката
на себеуважението
но не пада подпирам я

предлагам себе си
на парче разпиляна разхвърляна
няма следи и знаци няма
по които да ме откриеш