автор: timon

Как пристига?! Да се чуди човек – на шейна или ски?
                           Плъзгайки се,
подхлъзгвайки с химерното си присъствие.

Закачено- усмивки по коридорите;
закачено – светлини по дърветата.
Примигвайки – тук съм/няма ме.
                          Няма ме!
Закачено – студени носове на продавач – консултантите,
лицемерно предлагайки топлина от предметите.
Закачено – антистресова терапия в тръс по коледни базари.
                          Тръпнещ мирис на борово.
Затиска – присъствие/отсъствие,
виси във въпросите на сина ми:
- Кога ще има сняг? – и търси своя цвят от Чудото,
своя свят на Чудото да стопли искащи оченца.
Очаквано от мен да му призная:
- Здравей, Чудо, аз съм онази – същата...
За да не ме познае,
поредна година да мига/гасне.
                          Гасне!
Облизваща лицето ми светлина,
облечена в оранжево и лилаво до пълно/празно.
                           Празно
на върха на празник с остри връхчета.
Но коприненото синьо в тези детски очи
                           Чудо/Чудо
пак ми признава небесата на всеки миг -
                           свети/свети
в разливите на пустите улици.
                           Свети!