автор: velar

Стене сърцето нечуто. Край мен
търкулва се бавно
колелото на есенен ден.
Стене сърцето. Невидим рефрен.
Вятър притихва сред клони
с оплетен перчем.
Стене сърцето. Октоедров обем
е небето,
преди да размаха фолклорно и яростно
тежък дъждовен остен.
Стене сърцето. Самотно. През мен
преминава вълкът на живота.
Опитомен.