Посадило мечето мечта на дел Сол.
Посадило ... дръвче под небето.
Оттогава до днес, един ягодов ствол
днес расте на Мадрид във сърцето.
А испанското слънце разплита лъчи.
В светлината си къпе площада.
И ме гледат със лъскави страстни очи,
позлатени от слънцето сгради.
През Пуерта дел Сол, днес минавам и аз.
През площада, сърдечен и топъл.
Пия черно кафе в ранен утринен час,
за да сетя вкусът на живота.
Дефилират край мен векове и съдби.
Сякаш влязъл съм в приказка странна.
И разбирам, че всъщност не аз съм в Мадрид,
а Мадрид е във мен. Постоянно.