автор: Niveana

Намерих те, когато нищо нямах,
когато самотата ми първична
ме караше над восъчния пламък
молитва за любов и смърт да сричам.

На дъното на чашата с кафето
в безкрайността на пръстен се яви
и в дните ми и в нощите засвети -
нечакан дъжд от влюбени искри.