автор: Avis_Rara_83

Стоим на два отсрешни тротоара ,
един към друг не смеем да вървим ...
Единственото дето ни остана -
да се обърнем . И да продължим ...

И стиснали в безсилие юмруци,
обръщаме на спомените гръб,
а те...забиват се като карфици...
сърцата ни от болката кървят ...

Но знаем ,че да спираме не бива ,
всеки от нас научен е да губи ,
а чувството което ни убива,
от утре в Самотата ще се влюби...

Довиждане ! Или да кажа сбогом ?
Не ! Най -добре ще е да замълча...
Да кажа тази думичка не мога !
Последен поглед . После ...тишина.

И моля се ... дано не забеляза ,
очите ми как бяха насълзени ...
Не искам да ме помниш ти такава !
Последната усмивка...е за Тебе !