автор: jynx

знам че улицата не е теорема за сън
но за всеки случай си разтварям
пергелите по една дузина преки
преди да призная че не помага

студ

пред вратата си говорим с котката
Сазинка
не разбира много български
но се оправяме някак
(аз я разбирам чудесно
на нея изобщо не и пука
нещата се уравновесяват)

пуша и гледам през бинокъла
оня с кривите лещи
през който можеш да видиш
как марионетката на масовите убийци
получава нобелова награда за мир

това е едно от трите неща
които не разбирам защо правя

спиш

сънят те докосва по устните
раздвижва ги с хартиени пръсти
шумоли
заплита се във форма на кълбо
под ръката ти
кара те да стиснеш
нежно юмрук

погледнат отвън
прилича на море
(в него има хиляди форми на живот
и нито една от тях не изпитва нужда
да се обяснява толкова много)

искам да плуваме заедно
но не мога да спя

давя се в думите