автор: Avis_Rara_83

Ти бе звукът на моята цигулка ,
клавишите на моето пиано ,
искреше като мъничка светулка ,
изпълваше сърцето ми голямо...

Ти бе цветът във моите картини ,
и всеки стих на Тебе посветих ,
за Тебе пеех песните любими ,
раздавах се ,усмихвах се , творих ...

За теб родена бях , за да ме грееш,
когато вън е тъмно и студено ,
и в люлката си ти да ме люлееш ,
и да летя в мечтите си блаженно...

Но всяка тъй желана красота ,
не може да остане дълготрайна .
Увяхва ! Като пролетни цветя ,
премине ли през тях сланата ранна ...

Кой казваше ,че трябва да ти вярвам ?!
Че няма да си тръгнеш ти от мен ...
Събуждам се...Ала не те заварвам,
в изпълненият ми с Надежда ден...
........
Не ми остана нищичко след теб ,
превърнах се във тъжна поетеса.
Имах сърце . Сега е късче лед .
Романтиката и Страстта къде са ?

Не моля вече Бога за услуги ,
и Дявола от мене се отрече ,
навън е пълно с хора ,но ... са други!
А Теб те няма...Теб те няма вече !

За Теб родена бях , за да те имам !
Да вярвам в твойта чиста красота ...
Тъгата от лицето да изтривам ,
да ме изпълваш с нежна топлина ...

А днес...седя на пустият си бряг ,
посрещам тихо всеки изгрев нов...
Животът ми не спира своя бяг ...
Но теб те няма ! Няма те ... Любов !