автор: osi4kata

Здравейте, ето ме отново :)).


Току-що се прибрах от училище. Мама дойде да ме прибере точно навреме, обикновено закъснява, защото курсът И е до 2.30 след обяд и по това време трафикът е ужасен, а и тя кара внимателно, защото тук колите се движат от лявата страна. На няколко пъти мама влиза в насрещното движение и затова сега кара с повишено внимание. Цял път мълчахме. ..

Нещо в последно време мълчанието е част от семейството ни. Тате гледа много телевизия и не дава да се шукне. Вторачил се е в Дискавъри, Найшънъл Джиографик и Документъри ченълс , гледа все едни и същи работи и псува юнашки като пуснат рекламите. И на мен понякога ми се ще да ругая по време на реклами, защото рекламните лица са много грозни. Иначе по улиците има толкова хубави хора, а по рекламите ... Тате каза, че тук и „плашипутарниците“ са хора. Мен ако питаш, те навсякъде са хора. Много зъл характер си заформя тате. Предполагам, че сега го е яд, че тук няма приятели, с които да ходи по заведения и затова целият свят му е черен. Надявам се скоро да си намери френдове и да си стане такъв, какъвто беше – небрежно-елегантен и приятен.

Та, прибрахме се вкъщи и мама се обади в пица Домино, поръча една голяма Миит Ловърс с дабъл чииз , чесново хлебче и пепси кола. Има диил, всичко за 14.50 долара (новозеландски).

Когато тате го няма, винаги ядем пица. Напоследък взех да не харесвам пица толкова много. Липсват ми манджите на баба Мила. Мама не може да готви, т.е. може, но готви ужасно и си знае. Тате готви, когато не е много изморен, но обикновено е. Сега се е научил да прави лазаня – страхотна е! В събота винаги прави баница с праз. Сам меси тестото, точи корите и ги мята нагоре като истински баничар. В съботите татко си е такъв, какъвто е. Смее се и ги говори, както казва баба Льонка – едно към гьотере. J))

По английски имаме да пишем есе на тема „КАКЪВ ЩЕ БЪДЕ СВЕТА СЛЕД ОСЕМДЕСЕТ ГОДИНИ“. Чудя се какво да пиша. Понякога се опитвам да гледам през времето. Виждала съм неща, а може и да съм ги сънувала. Например, веднъж видях, че живея в една къща, където няма канапета и столове и можеш да седиш във въздуха. Искаш да гледаш филм и само докато си помислиш , по прозрачните стени на стаята се появяват сцени от различни филми и си избираш. Дрехите не са от плат, а от звезден прах, който се оцветява според настроението ти.

Такива работи... Мама и тате много ми се подиграват като им споделя какво съм видяла ;). Тате каза, че ако съм права, карпентърите ще умрат от глад. Китайците, дето правят телевизори – също... Според мен – и карпентърите и китайците само ще се преквалифицират ;).

Снощи, на скайп, баба Льонка (на тате майка му) обеща, че ще си „бук-не“ билет и ще дойде за три месеца да ме гледа, че мама да си намери работа. На мама И светнаха очите! Аз пък ще съм спокойна, защото като отида на кейвин‘ (пещернячество) ще има кой да въдворява ред у дома. Страхувам се, че не е добра идея мама и тате да остават насаме.

В класа по география имаме нов съученик. Казва се Гарет и е от Кейптаун, Южна Африка. Тате искаше първо да емигрираме там, но добре, че не стана, защото – щом южноафриканците емигрират в НЗ, значи тук е по-добре... Обаче и местните емигрират в Австралия. Силно се надявам родителското тяло да не ги последва, защото тук взе да ми харесва. И, тоя Гарет, де, много е привлекателен.. И говори с много сладък акцент! Сто процента ще дойде на кейвинга.. J))

За малко да забравя – мама ми подари котенце, мъжко. Чисто черно, като дяволче. Кръстих го Мачо. Мачо изглежда много мъжествен, има нещо в стойката си. Веднага се изпишка в дясната обувка на тате, след като той го изгони от фотьойла. Мама каза, че са я посъветвали да заведе Мачо за кастрация след 3 месеца. Тук всички кастрират котките си, защото така се контролира котешката популация на НЗ. Май само породистите котки не ги кастрират. Добре, че не е така и с хората... Кои хора са породисти? Трябва да ни дадат есе и на тая тема... Ще опиша в него всички съждения на тате :)(за великия балкански дух)... Тези таткови съждения се породиха наскоро, преди това все мърмореше нещо за тъмни субекти...

Ох, трябва да сядам и да започвам есето! Очакват ме 650 английски думи за писане, а не разполагам с много време.



До скоро!