Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: xubavka
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13771

Онлайн са:
Анонимни: 86
ХуЛитери: 4
Всичко: 90

Онлайн сега:
:: pastirka
:: liulina
:: fluBalu
:: rady

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2018 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
16 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВ реката
раздел: Есета, пътеписи
автор: ivliter

    Реката все тече, а не изтича, приижда на талази. Дълбока е в притихналите вирове. Не можеш ли да плуваш – не влизай по-добре.
    Там зад завоя, в сенките под старите върби, въртят свредла водовъртежите. С попадналите в тях тела дос­тигат дъното и ги изхвърлят пак нагоре.
    Под камъните в синия прохладен вир се стрелка сребристата щука на деня, а над кипналия бързей се ронят пожъл­телите листа, като златни сълзи, пролети по отминаващото лято.
    Дълбочината на вира достига до гърдите. Вълнич­ките, изтласквани от пеещия бързей, припляскват по гър­ба. Усещам ги като пулс от сърцето на реката. Още едно сърце пулсира под самото ми лице – отразеното във водата слънце – небесното сърце, сърцето на свет­лината. Реката е уловила яркия му лик и озарява лице­то ми с лято, с август, и танцува в очите ми с отразена     И няма по-хубаво, по-желано място в горещината, от това във вира.
    Наполовина потопени в прохладата, речните камъ­ни въздишат тъжно и ме поглеждат завистливо, когато се потопя цял или се гмурна под водата.
    Щом слънцето опре в зеления връх на върбата и над вира падне плътната й сянка, водата губи блясъка си, вирът магията си, и аз от камъка на който се суша обувам сандалите, и си тръгвам щастлив.


Публикувано от valka на 08.12.2010 @ 08:01:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   ivliter

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.07.2018 год. / 21:24:45 часа

добави твой текст
"В реката" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващият ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: В реката
от eva55 на 08.12.2010 @ 13:36:07
(Профил | Изпрати бележка)
Не можеш ли да плуваш – не влизай по-добре, ако можеш обаче, си тръгваш щастлив...!!!
"Наполовина потопени в прохладата, речните камъ­ни въздишат тъжно и ме поглеждат завистливо, когато се потопя цял или се гмурна под водата..."
Завладяващи природни описания, много житейски мъдрости лъхат от разказа, красиви сравнения...!!!